Какво да правим с виолончелото?

КАКВО ДА ПРАВИМ С ВИОЛОНЧЕЛОТО?

от Матей Вишниек

Превод:

Огнян Стамболиев

Режисьор:

Николай Поляков

Сценография и костюми:

Марина Райчинова

Пластика:

Анна Пампулова

Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.

Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) – винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.

Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Може би. Но то пък, като привилегия само на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство.

Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен.

Приятна среща